Bulgarian News

Полша по пътя на енергийната трансформация

Екип на природозащитната организация WWF посети един от най-големите въгледобивни райони не само в Полша, но и в цяла Европа – Горна Силезия. В рамките на пътуването за обмяна на опит освен експерти от WWF България и домакините от Полша се включиха и природозащитници от Германия и Гърция. Към делегацията се присъединиха също и представители на въгледобивни общини, сред които и Бобов дол, синдикални организации, както и журналисти. В рамките на пътуването бяха организирани срещи с местните власти, бизнеса и разбира се хората, чието бъдеще в района е заложено на карта.

Пътуването за обмяна на опит се проведе като част от проекта „Справедлив преход в Източна и Южна Европа“, който не само търси начини за справяне с екологичните последици от десетилетията на интензивен въгледобив, но и да предложи адекватни икономически алтернативи на хората, обвързани с индустрията. Припомняме, че това лято експерти на WWF България посрещнаха чуждестранни делегации и ги запознаха с проблемите, пред които е изправена миньорската общност в Перник и Бобов дол.

Предистория

Белязани от политическия и икономически преход в Източна Европа, 90-те години на XX в. полагат основите на постепенна енергийна трансфомация в Полша. Промените водят до затварянето на 41 мини в Силезия само за десет годинни, а 230 хиляди души са принудени да напуснат работните си места.

„Всичко това предизвика шок и паника в района, тъй като планове за плавен преход на национално ниво така и не са разработени. Днес „мълчанието“ по темата от страна на държавата продължава. Все още няма ясна и конкретна стратегия какво ще се случи с хората, заети във въгледобивната промишленост когато находищата се изчерпат“, разказва Марта Анчевска от WWF Полша.

Изправен пред това предизвикателство, бизнесът в лицето на енергийните компании компании постепенно се отваря към възобновяемите енергийни източници, но в същото време продължава да се придържа и към въглищата докато държавата субсидира тяхната експлоатация.

Екологична криза

Макар да отделя само 11 % от въглеродните емисии в глобален мащаб, Европа се нарежда на трето място по този показател след Китай и Съединените щати. През 2016 г. 207 въглищни електроцентрали с обща мощност от 150 Гигавата са оперирали на територията на 106 въгледобивни района в 21 държави членки на Европейския съюз. С близо 83 хиляди души, директно заети в сектора, Силезия е не само най-големият въгледобивен район в Европа, но и този с най-мръсен въздух, изпреварвайки Западна Македония в Гърция и германския Кьолн.

Обществени страхове

Повече от 1.6 милиона поляци са официално регистрирани в профсъюзи. 20 % от тях живеят във въгледобивния район Горна Силезия, което показва чувството за несигурност от неясното бъдеще, обхванало местните общности. И с основание! До 160 хиляди миньори и енергетици в Европа могат да загубят работата си в рамките на следващите 10 години. Социалният ефект от това ще се усети най-силно в Полша, но също и в България, Гърция, Чехия, Румъния и Германия, където делът на заетите във въгледобива сред икономически активното население е най-голям.

„Очаква се 20 хиляди миньори само в Силезия да напуснат сектора през следващото десетилетие. Освен това статистиката сочи, че въгледобивните райони имат по-нисък БВП от средния на национално ниво. А поредният минус е, че въпреки активната въгледобивна дейност 12 % от населението на Полша или 4.6 млн. души са „енергийно бедни“, коментира Грегор Трефон от организацията на профсъюзите.

Притиснати до стената и без съществена помощ от Варшава, общините взимат нещата в свои ръце. В резултат от добрата им работа с бизнеса през последните години, все по-големи инвестиции в инфраструктура оказват видимо позитивно влияние върху региона.

Енергийният гигант „Таурон“

С 5.5 милиона клиенти и 25 хиляди служители „Таурон“ е втората най-голяма енергийна компания в Полша. Бизнесът ѝ включва въгледобив, производство и доставка на енергия. Делегацията на WWF беше посрещната в заседателната зала и проведе разговор с члена на борда на директорите Ярослав Брода. Той разкри плановете на ръководството за предстояща трансформация, която ще даде възможност на компанията да добива 66% от енергията си от възобновяеми източници в рамките на следващите 10 години.

Пътуването на WWF продължи към въгледобивния комплекс „Собиески“, който крие едни от най-големите запаси на въглища в Полша. Разработвани от „Таурон“, залежите му се оценяват на приблизително 134 млн. тона. За една година миньорите добиват около 6 и половина тона въглища, което е по около 18 000 тона дневно. Производство, което се отразява изключинтелно негативно върху качеството на въздуха в близкия град Катовице.

Мината „Гуидо“

Основана през далечната 1855 г. от индустриалеца Гуидо Хенкел на територията на тогавашна Прусия, мината „Гуидо“ има дълга и тежка история. През XIX в. миньорите в нея работят по 12 часа без елементарни средства за безопасност като каски на главите и без забрана за пушене на лули. В своята дейност те използват и коне, спускани в галериите с „еднопосочен билет“. В мината все още е запазена конюшна за 40 коня, които някога са помагали на миньорите в тяхната ежедневна среща с четирите природни стихии – скали, газ, вода и огън. Днес мината „Гуидо“ е един от типичните примери за ревитализация на района. В стремеж за привличане на инвеститори, както и за развитие на туризма мината е трансформирана по един изключително интересен и иновативен начин. Освен любопитна музейна част, днес тя предлага също и бар, висяща железница, запазен параклис на св. Варвара, конферентна зала и място за сватби. А всичко това – на 320 метра под земята.

Срещи с местните власти

Децентрализираната админитративна структура на Полша дава възможност на местните власти да играят важна роля в развитието на общините. По тази причина делегацията на WWF направи обиколка из Силезия и се срещна с кметове и общински представители.

Старият рударски град Рибник е един от най-замърсените в Европа. На 9-и януари 2017 г. отчита печален рекорд. Нивата на замърсяване на въздуха са три пъти над допустимите. „Тогава решихме, че няма как да продължаваме да живеем по този начин. Мобилизирахме всички ресурси в търсене на промяната. Хубавото при нас е, че институциите на местната власт, бизнесът и местните хора сме на една страна и заедно се борим за промяната“, коментира кметът Пьотр Кушера. Днес на мястото на една от бившите мини в града е изграден жилищен комплекс за социално слаби хора, както и център за деца със специални нужди.

Община Ястребец е много сходна като проблеми с Бобов дол у нас. Икономиката ѝ десетилетия наред е концентрирана около въглищата, 25 % от населението е в пенсионна възраст, наблюдава се висок темп на трудова миграция и бърза депопулация на града, няма инвестиции в недвижимо имущество, както и пространство за нови офис сгради. Въздухът е с лошо качество. Водата е замърсена с арсений, кобалт, мед и други химически елементи, а свлачища предизвикват разруха на пътища и тротоари.

„Общината си сътрудничи с други миньорски градове, които изпитват сходни затруднения, в това число в Германия, Чехия и Румъния. Разработват се също културни, социални и образователни програми в търсене на изход“, разказва кметът на града Анна Хетман. „В крайна сметка имаме и редица конкурентни предимства: живеем в тих и спокоен град, без задръствания, разположен в близост до границата с Чехия, с евтини ресурси като ток и вода и с наличие на минерални извори.“ Всичко е досущ като в Бобов дол. Сета остава да видим коя община първа ще намери правилната формула за преодоляване на кризата.

Предградието Никишовиц е построено в края на на 19-и век за хилядите миньори, дошли да търсят препитание в района. Днес автентичната индустриална архитектура е запазена, но атмосферата е напълно различна. Сред някогашните миньорски домове изникват барове и ресторанти, а колоритен Коледен базар всяка година привлича местни и туристи. Освен това Никишовиц дава убежище на Силезийското климатично движение – местно сдружение, събиращо над 100 активисти, които се борят с климатичната криза чрез протести, акции, кампании и местни проекти.

Битум е един от старите градове в Полша. „Десетилетия наред той се е издържал от въгледобив. Днес обаче в и около него са затворени 7 мини и един стоманолеярен завод. Вместо да бъдат зарязани на произвола на съдбата, те са ревитализирани“, споделя кметът на Битум Мариуш Волош. Върху една от тях е направено голф игрище, други са превърнати в терени за футбол и спортни площадки. Самият регионален музей на Силезия се намира в бивша мина – иновативно решение, което не само пести разходи за изграждане на отделна сграда, но и запазва жива културата и историята на района.

От 29-и ноември 1920 г. (или от малко повече от 99 години) комбинираната топло- и електроцентрала „Шомберки“ е част от пейзажа край град Битум. С мощност от 100 MW тя е една от най-големите за времето си в цяла Европа. През последните две десетилетия обаче не функционира, което спасява града от най-големия замърсител на въздуха в района. Днес местните хора продължават да се радват на часовниковата кула, която е с втория най-голям циферблат в Полша. А огромното пространство и добрата акустика правят централното хале подходящо място за различни концерти.

„Шомберки“ е прекрасен пример за това как старата инфраструктура може да се „рециклира“ вместо да бъде разрушавана. Това не само спестява разходите по събарянето ѝ, но и в стратегичесски план открива директни работни места по нови направления за местните хора, които все пак търсят начин да останат в родния си град.

STAY IN TOUCH

Please provide your email