By Konstantin Hristov
Source: wwf.bg
В навечерието на ключовата двуседмична среща на страните членки по рамковата конвенция на ООН за климата в Катовице, Полша, започваща на 3 декември, миньори от „Марица – Изток“ излизат на протест в Раднево и София. Причината е несигурното бъдеще на най-мащабния енергиен комплекс в Югоизточна Европа. Известен като „енергийното сърце“ на България, той осигурява около 30% от работните места в региона, които генерират една пета от приходите от икономическа дейност, по данни на актуалната областна стратегия. Синдикатите излизат на протест, за да изискват от държавата конкретни планове за развитието на комплекса до изчерпване на въглищните запаси, както и нова енергийна стратегия с хоризонт до 2050 г.
Природозащитната организация WWF разбира затрудненото положение, в което се намират миньорите. Изправени пред заплахата да загубят работните си места, принудени ежедневно да плащат тежка здравословна цена и при липсата на адекватни мерки от страна на институциите, те алармират за назряващите проблеми в сектора, в стремеж да избегнат сценария, сполетял през пролетта колегите им от Бобовдолския въгледобивен район.
Въглищата са скъпи както от финансова, така и от екологична гледна точка
По данни на програмата на ООН за околната среда, използването на изкопаеми горива е струвало над 3.6 трлн. долара през 2010 г. На въглищата се падат 70% от емисиите парникови газове в света, а осигуряват едва 40 на сто от електроенергията По тази причина те са една от най-големите заплахи пред нашата глобална климатична система. Конкретно у нас чрез въглищата осигуряваме около 45% от електроенергията, които емитират и 70% от емисиите.
Освен това производителите на енергия от въглища причиняват две трети от случаите на здравни проблеми вследствие замърсяването на въздуха в Европа с обща финансова тежест от 22 млрд. евро годишно. Това показват данните от публикувания наскоро доклад „Последна глътка въздух: Въглищните компании разболяват Европа“, изготвен от международната коалиция „Европа отвъд въглищата“, обединяваща правозащитни, екологични и професионални организации.
Докладът сочи още, че България е на второ място в Европейския съюз по себестойността на здравните разходи върху всеки мегаватчас електроенергия, произведен от ТЕЦ на въглища. Общият ефект у нас е оценен на еквивалента на 900 млн. евро здравни разходи и преждевременната смърт на 310 души през 2016 г. Специалистите изчисляват, че срещу цената на всеки произведен мегаватчас ток от въглища трябва да добавим допълнителни 93 евро за здравни разходи при цена на електроенергия от 77 лв. на мегаватчас. Конкретно ТЕЦ „Марица-изток 2“ е отговорен за 7 хил. дни на симптоми на астма сред децата, 150 случая на хроничен бронхит при възрастните, 80 хил. работни дни с болничен, пише още в доклада.
Нуждата от спешни действия е повече от наложителна
Ангажиментите на Европейския съюз по Парижкото споразумение показват, че сме свидетели на необратима тенденция, водеща до стремеж към сериозно намаляване употребата на въглищата в енергийния микс на държавите до средата на века. Това от своя страна налага създаването на всеобхватен подход за справедлив преход във всичките 41 въглищни региони на Европа. Той трябва да предложи адекватни алтернативи, които да намалят негативните последици за местните общности и работещите във въгледобивния сектор и ТЕЦ-овете, захранвани от въглища. В същото време от него се очаква да подпомогне структурната промяна към устойчива местна икономика и справяне с нанесените последици от десетилетията интензивен добив и замърсяване на околната среда.
В днешния ден (28.11) се очаква ЕК да представи и своята дългосрочна стратегия за намаляване на емисиите до 2050 г. В нея се очаква да бъде подкрепен т.нар. сценарий с нулеви емисии до средата на века, така че на срещата в Катовице лидерите да разполагат и с целите на Европейския съюз.
На този фон WWF осъзнава критичната необходимост от справедлив преход към устойчиви алтернативи за производството на енергия. За тази цел през ноември 2017 г. заедно с колегите от WWF в Германия, Полша и Гърция стартирахме проект „Справедлив преход в Източна и Южна Европа”. За да бъде успешен обаче, той трябва да инициира сериозен и задълбочен интерес у всички заинтересовани страни – от синдикати и представители на гражданския сектор и бизнеса, до местните, националните и европейските институции.
В тази връзка през октомври WWF организира първата по рода си кръгла маса в България на тема „Справедлив енергиен преход“. Публичният дебат отвори безценната възможност за полагане началото на конструктивен диалог между представители на всички ключови сектори. В рамките на форума позициите си по темата споделиха ресорните заместник-министри от МОСВ и МЕ, както и представители на високо ниво от МТСП, Българска стопанска камара, синдикалните организации КТ „Подкрепа“ и КНСБ, Националното сдружение на общините, а също и експерти от Европейския синдикален институт и Европейската бизнес конфедерация. Участниците в събитието наброяваха над 40 заинтересовани страни, в това число местни власти, представители на въглищния сектор, на бизнеса и независими енергийни експерти.
Една от целите на дебата беше да повдигне и въпроса за научените уроци от рязкото затваряне на закритите рудници в района на Бобов дол и Перник, което остави на улицата стотици наследствени миньори. Липсата на подкрепа за създаване на заместващи икономически дейности във въгледобивните региони вероятно ще принуди много семейства да се преместят в други населени места в търсене на препитание.
Взимайки предвид рисковата финансова, институционална и здравословна среда, в която се намират миньорите от въгледобивния район на комплекс „Марица – Изток“, WWF призовава за предотвратяване развитието на сходна ситуация чрез предприемането на конкретни средносрочни и дългосрочни мерки, като осигуряване курсове за преквалификация на миньорите и вливането на техния потенциал в други сфери. Нужни са също национална и регионална подкрепа за стартирането на заместващи икономически дейности, дългосрочна информационна кампания за необходимостта от преструктурирането на въгледобива, както и ясен план колко ще струва справедливия енергиен преход и кога България ще изведе своите мощности на въглища.
С подкрепата на WWF екип учени от Софийския университет провежда изследване, на базата на което да се изготви план-концепция с няколко сценария за създаването на нови икономически дейности в района на Югозападна България след окончателното закриване на въгледобивната индустрия. WWF се надява, че принципни модели от него могат да бъдат адаптирани спрямо конкурентните предимства на Старозагорския район и приложени преди да е станало твърде късно.
Замърсяването на атмосферата в резултат от минното дело и тежката индустрия е включено в доклада на WWF „Жива планета“ като една от най-големите заплахи за природата и човечеството.
Публикуван в края на октомври, той показва, че за последния половин век средните температури на Земята са се повишили с 1,2 градуса над нивата от прединустриалната епоха. Експертите алармират, че промените в климата играят все по-силно негативно въздействие върху екосистемите, като водят до загуба на местообитания, изчезване на видове и постепенното унищожаване на комфортната среда, в която човекът е свикнал да живее и да се развива.
Затова WWF предупреждава, че за да запазим света такъв, какъвто го познаваме, ние сме длъжни да ограничим отделянето на въглеродни емисии и да задържим покачването на глобалните температури на равнище до 2 ° C от прединдустриалните нива. Според учените неглежирането на този все по-сериозен проблем ще повлияе критично върху нашето здраве, поминък, сигурност и икономически растеж. И не на последно място – ако политическите лидери не започнат незабавно прилагане на мерките по Парижкото споразумение за 2050 г., цената, която цялото човечество ще се наложи да плати, може да достигне до 20% от глобалния брутен вътрешен продукт.
