By Konstantin Hristov
Source: wwf.bg
Както всяка година, световните лидери се събраха отново, за да обсъдят прилагането на споразумението от Париж от 2015 г., което влиза в сила от 2020 г. До средата на декември представители на най-високо равнище от 200 държави ще участват в дискусиите в полския град Катовице, за да договорят уточняващите условия по сделката, както и конкретните цели на страните за намаляване на въглеродните емисии до средата на века.
Двадесет и четвъртата международна конференция за климата, или COP24, се състои на мястото на закрита през 1999 г. въгледобивна мина, работила в продължение на 176 години. Форумът идва след поредица от публикувани научни, политически и икономически доклади, които очертават катастрофални последици за климата и планетата, ако държавите не вземат спешни мерки и не започнат моментално тяхното прилагане.
Международната природозащитна организация WWFпредупреждава, че действията, които правителствата предприемат до този момент, не са достатъчни. Това се потвържадава от наскоро огласеното изявлението за състоянието на климата на Световната метеорологична организация, както и от доклада на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC), оценяващ перспективите за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 ° C.
В тази връзка в края на ноември Европейската комисия прие дългосрочна стратегическа визия, която предвижда да превърне икономиката на ЕС в неутрална за климата до 2050 г. WWF вярва, че за да отговорят на амбициите на тази стратегия, държавите членки ще трябва да преразгледат националните си цели за ограничаване на въглеродните емисии, както и да поставят основите на нов тип нисковъглеродна енергетика.
„Разчитаме на добър напредък в Катовице“, каза Мануел Пулгар-Видал, лидер на глобалната практика „Климат и енергия“ на WWF.„В Парижкото споразумение имаме пътна карта за действия в областта на климата. Но без конкретни, силни и амбициозни по-нататъшни действия, за света ще е почти невъзможно да избегне ограничаване покачването на глобалната температура с повече от 1.5 ℃.
По време на преговорите се очаква лидерите да подпишат декларация, призоваваща за „справедлив енергиен преход“, който ще отвори работни места в районите, засегнати от прехода към нисковъглеродна икономика. Става въпрос за 41 въглищни района в Европа, два от които се намират в България. Припомняме, че WWF разработва първият план за справедлив енергиен преход за Югозападна България. Той цели създаването на нови икономически дейности и работни места, които да компенсират закритите мини и предстоящото затваряне на остарелите ТЕЦ-ове. В началото на 2019 г. той ще е готов и изпратен за съгласуване на заинтересованите страни.
WWFсмята, че съществува ясен набор от резултати, чието постигане би гарантирало успешното продължаване на усилията в борбата срещу климатичните промени:
1. постигане на общо политическо съгласие, че настоящите действия в областта на климата не са достатъчни, за да изпълнят целите на Парижкото споразумение;
2. финализиране на подробен регламент, който да ръководи в детайли по цели и години прилагането на Парижкото споразумение за всички страни;
3. ангажимент за адекватна финансова подкрепа за развиващите се страни, която да спомогне прехода им към нисковъглеродна икономика;
4. ангажимент от страна на правителствата да актуализират националните си планове за намаляването на емисиите, отчитайки и всички нови доклади и тенденции.
Срещата в Катовице идва два месеца след публикуването на доклада на WWF „Жива планета“, който определя замърсяването на атмосферата в резултат от минното дело и тежката индустрия като една от най-големите заплахи на планетата. Публикуван в края на октомври, той показва, че за последния половин век средните температури на Земята са се повишили с 1,2 градуса над нивата от прединустриалната епоха. Експертите алармират, че запазването на тази тенденция може да има разрушителни последици за крайбрежните държави и по-чувствителните екосистеми, както и да доведе до загуба на естествени местообитания, топене на ледени шапки и покачване на морското равнище.
Паралелно в България тече последната обществената консултация на Националната стратегия за адаптация. Разработван в продължение на три години, документът е от изключителна важност за всички сектори на икономиката у нас, а също и за екосистемите и човешкото здраве. Експертите предупреждават, че страната ни попада в климатичен пояс, който вече е силно засегнат от трикратното увеличаване на екстремумите на времето, а именно суши, пожари, наводнения и промяна в характера на сезоните.
Неглижирането на проблема може да изтласка човечеството до граници, при които адаптацията към новите условия вече ще бъде невъзможна. Това, без съмнение, ще повлияе съществено върху нашето здраве, поминък, сигурност и икономически растеж.
