Bulgarian News

WWF и „За Земята“ търсят опции за справедлив енергиен преход в България

В зала „Славейков“ на Френския културен институт в София се проведе публична дискусия на тема „Справедливият енергиен преход и Зеленият пакт – печеливши възможности за България”. Събитието беше осъществено съвместно от природозащитната организация WWF и екологично сдружение „За Земята“ като част от проект „Справедлив преход в Източна и Южна Европа”, изпълняван от WWF в Германия, Полша, Гърция и България.

Сред гостите на събитието имаше представители на институциите, местната власт, бизнеса, неправителствения сектор и гражданските общности в засегнатите региони, енергийни експерти, учени и журналисти. Основната цел на форума беше да се обсъдят позитивните икономически и енергийни решения и посоки за развитие, приложими за България, които да спомогнат за успешното постигане на целите на Зеления пакт у нас.

WWF припомня, че инициирахме диалога със заинтересованите страни в края на 2017 г. А началото на публичния дебат по темата поставихме през есента на 2018 г. с първата у нас кръгла маса за справедлив енергиен преход във въглищните региони – отново с екологично сдружение „За Земята“.

Събитието беше открито от Цветан Кюланов – и. д. Ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков и заместник-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова, които коментираха как справедливият енергиен преход може да се превърне от предизвикателство във възможност за България.

„След повишаване на цените на емисиите, за въглищните централи вече не е икономически целесъобразно да продължат да работят. Това е и причината всички заедно – ТЕЦ „Бобов дол“, Топлофикация Перник“ АД и мините, намиращи се в района на Югозападна България, да вземем решение в рамките на една година да опитаме да изготвим план как да се премине към алтернативни енергийни източници“, каза Кристина Лазарова, председател на Борда на директорите на ТЕЦ „Бобов дол“ и представител на въглищната индустрия от Югозападна България. Тя допълни, че планът трябва да определи как да се финансира трансформацията на централите, така че преходът да бъде плавен и да се избегне негативния социален и икономически ефект от затварянето на мините.

По време на събитието се преведе конструктивен диалог между заинтересованите страни относно енергийния преход и търсенето на устойчиви икономически решения за успешна трансформация на въглищните региони. Как изглежда това през призмата на общините дискутираха Антон Илиев, главен експерт от община Бобов дол и Стефан Кръстев, заместник-кмет на Перник.

Обсъдени бяха и възможностите, които излизат пред България от Зеленият пакт, както и финансовите механизми за постигане на целите на Пакта, започвайки от Фонда за справедлив преход за въглищните региони. Бяха дискутирани също и важни въпроси относно предстоящите законодателни инициативи, като новия европейски Закон за климата, Стратегията за биоразнообразие и Стратегията за декарбонизация на индустрията.

През последните няколко години справедливият енергиен преход се дискутира активно в рамките на срещите на Съвета на ЕС в различните му състави. Последните действия и предложения на ЕК, свързани със Зеления пакт и Платформата за въглищни региони в преход, са тема на дискусии между профсъюзите, бизнеса, регионите и природозащитните организации на европейско и глобално ниво. А със срещи и дискусии, WWF и „За Земята“ въвличат в дебата и заинтересованите страни в България.

Обмяната на позиции и мнения на участниците спомогна за идентифициране на допирните точки и търсене на възможностите за бъдещо сътрудничество по темата. В края на дискусията бяха набелязани бъдещи стъпки запостигане на положителни резултати за България.

„Първо, определяне на възможно най-ранна дата за окончателно прекратяване изгарянето на въглищата. Второ, гарантиране на финансова и политическа подкрепа за енергийната трансформация с използването на европейски и национални фондове. И трето, ангажиране на всички заинтересовани страни в процеса на енергийния преход. Това са трите все още недостатъчно развити у нас теми, без които преходът би бил много трудно осъществим. Ако политиците не разберат важността на тези препоръки, рискуваме преходът да бъде не справедлив, а точно обратното – катастрофален за икономиката и демографията на въглищните региони“, заяви Георги Стефанов, ръководител практика „Климат и Енергия“ във WWF България. На форума той представи анализ с препоръки към политиците на национално и регионално ниво за успешното реализиране на икономическите алтернативи във въглищните региони.

Нуждата от справедлив енергиен преход

Ангажиментите на Европейския съюз по Парижкото споразумение показват много по-високи амбиции, а именно сериозно намаляване употребата на въглищата в енергийния микс на страните преди 2050 г. Това от своя страна налага създаването на всеобхватен подход за справедлив преход във всичките 41 въглищни региони на Европа. Този подход трябва да предложи адекватни алтернативи, които да намалят негативните последици за местните общности и работещите във въгледобивния сектор и ТЕЦ-те, захранвани от въглища. В същото време от него се очаква да подпомогне структурната промяна към устойчива местна икономика и справяне с нанесените последици от десетилетията интензивен добив и замърсяване на околната среда.

За да бъде успешен обаче, проектът трябва да инициира сериозен и задълбочен интерес у всички заинтересовани страни – от синдикати и представители на гражданския сектор и бизнеса, до местните, националните и европейските институции.

Към момента 61 кмета от 10 въгледобивни региона в 9 европейски държави, сред които и България, са декларирали своята подкрепа за преминаване към развитие на устойчива икономика с нови енергийни източници. През октомври 2019 г. те подписаха декларация, с която се ангажират да поведат своите общини към справедлив за хората и природата енергиен преход от въглищна към нисковъглеродна икономика.

Source: WWF BG

STAY IN TOUCH

Please provide your email